Атанасовското езеро на Бургас: Птичият рай и SPA комплексът на България

Една прекрасна разходка край морето може да бъде най-добрият начин да  релаксирате и заредите с енергия. Атанасовското езеро, известно още като „Солниците“, е местност в североизточния край на град Бургас, където можете да се насладите на такава разходка. Това е най-големият открит SPA комплекс със свободен достъп на Балканите и едно от най-популярните места за отдих в България.

Маршрутът до Атанасовското езеро е лесен. Трябва само да преминете през Морската градина на Бургас и да следвате черния път, който се намира в близост до морския бряг. Важно е да не се спираш пред бариерите, а да продължиш напред. Така ще стигнеш до басейните с кал и луга, а след последната бариера, трябва да се придържаш вляво, край езерото, където ще откриеш и басейните със солта.

Атанасовското езеро е морско езеро, разделено на две части от пътя Бургас – Варна. То е разположено на 1,5 метра под морското равнище, а средната му дълбочина е едва 30 сантиметра.

През 1906 г. А. Илиев и И. Туршу от Румъния започват строеж на съоръжения за добив на сол, а от 1908 г. се добиват първите 6000 тона сол. В настояще време „Черноморски солници“ АД изпаряват около 40 000 тона морска сол годишно.

Езерото е разделено на квадрати, а водата през лятото придобива оранжев, розов и малинов червен цвят. Във водата се наблюдават и бели пресечени пирамиди. Това се дължи на наличието на планктон и екстремофили – едноклетъчни микроорганизми, които произвеждат цветове. Морската вода навлиза в подземни резервоари през специални канали и се обогатява предварително. След изпаряването на повечето вода започва пълненето на изпарителите, които имат размери около 100 на 100 метра.

Един от интересните фактори, които влияят на цвета на водата, са Артемия салина – примитивни ракообразни, които се присъстват в езерото. През август малко повече от литър вода може да съдържа над 3000 рачета. Когато солта се извади от басейните, тя се складира във формата на пресечени пирамиди, наречени бохори. Бохорите се създават, като се спазват изискванията за размери, пропорции и наклон. Под влиянието на слънцето и дъжда се образува твърда кора върху повърхността им, която запазва солта през годините. Тези бохори се изваждат от соларните работници и понякога крият до 20 сантиметра сол.

Атанасовското езеро: Миграционен рай и оазис за птици

Лагуната Атанасовско езеро, разположена по трасето на втория по сила миграционен поток на птиците в Европа, наречен Via Pontica, е невероятно природно богатство. По време на есенната миграция, това място се превръща в убежище за стотици хиляди птици. Тук може да се наблюдават невероятни числа – около 240 000 бели щъркела, над 30 000 розови пеликани и около 60 000 грабливи птици. В само Атанасовското езеро се събират най-голямата концентрация на мигриращите розови и къдроглави пеликани, тръстикови блатари и вечерни ветрушки. Това място е на второ място след Босфора по броя на прелитащите малки кресливи орли в цяла Европа.

Още през 70-те години на миналия век, учени от Българската академия на науките се запознават с богатството от птици в Атанасовското езеро и са изумени. През 1984 г., това езеро е обявено за Влажна зона с международно значение съгласно Рамсарската Конвенция, като през 2003 г. територията на Рамсарското място е дори разширена. Също така, през 1989 г., територията е призната от BirdLife International за Орнитологично важно място.

Атанасовското езеро не само предоставя живото обиталище и хранителни ресурси на безброй видове птици, но също така привлича и любителите на птичарството и природата. Можете да се насладите на невероятни гледки, наблюдавайки великолепни птичи видове, които прелитат през това по време на миграцията. Това е идеалното място за птичарски екскурзии и наблюдение на природата.

Атанасовското езеро е истинска перла на природата в България и важен екосистемен резерват. То не само предоставя уникални условия за птиците, но и е изключително важно за запазването на биоразнообразието. Това е мястото, където птиците намират пристанище и храна, а природолюбителите се наслаждават на изумителни гледки и връзка с природата.

Благодарение на тази законова защита, както и на труда на много учени и природозащитници днес лагуната Атанасовско езеро е все още:

  • най-богатото на птици място в България;
  • мястото с най-голям добив на морска сол в България;
  • най-голямото находище на лечебна кал в България.

Атанасовското езеро е истинско съкровище, което ни напомня за неповторимото богатство на природата и необходимостта от нейната защита и запазване. Това е място, което трябва да бъде открито и зачитано, за да продължи да впечатлява и вдъхновява поколенията.

(статията е обновена и препубликувана с актуална дата)

Автор

  • Радостина

    Радостина Минчева е първият мултиблогър в България. Тя изгражда мрежа от 22 специализирани блога, които постепенно трансформира в интегрирана дигитална медийна екосистема под името ВИП МЕДИЯ БГ. Вече повече от 20 години развива задълбочени изследвания и експертиза в разнообразни области – от здраве и уелнес, хранене, дом и градина, до бизнес, предприемачество, дигитална култура, психология, астрология и обществено развитие.
    Освен автор в собствените си медии, тя сътрудничи и на редица национални онлайн издания. Позната е като двигател на социални каузи и стратег на обществена етика, съчетавайки дигитална журналистика и авторство, експертен анализ и визионерски идеи.

    Нейната мисия е ясно формулирана: етичното гражданство е единственият устойчив път към глобалния свят. Тя вярва, че човечеството има нужда от обща основа, изградена върху духовно развитие, духовна интелигентност, споделена устойчивост и глобална ценностна система, която надхвърля границите на религиите и светските модели.

    Всички текстове на този сайт са авторски и проверени от Радостина. За редакция, структуриране и оптимизация на четимостта са използвани съвременни редакционни технологии, включително инструменти с изкуствен интелект, освен ако в текста не е упоменато друго. Изданието държи на точноста, надеждноста и human-verified съдържание.

You cannot copy content of this page