Национално проучване разкрива тревожни нагласи към насилието над и сред деца в България
Близо един от всеки трима родители в България споделя, че неговото дете е било обект на насилие от връстник или по-малко дете. Това показват данните от национално представително проучване за нагласите на българите към насилието над и сред деца, проведено от фондация „Лъчезар Цоцорков“ в сътрудничество с изследователска агенция ЕСТАТ.
Резултатите разкриват и тревожна тенденция – двойно повече хора до 35 години са преживели насилие от възрастен в сравнение с поколението над 55 години. Това свидетелства за реален ръст на насилието при последните две поколения.
Проучването показва още, че близо 15% от българите считат, че децата сами са провокирали насилието над тях. Две трети от анкетираните не знаят, че е възможно подаването на анонимен сигнал за насилие над дете.
В месеца, посветен на осведомеността за насилието над деца, на дискусионно събитие под мотото „[НЕ]ПОПРАВИМОТО: в очакване на работещи решения“ представители на институции, неправителствени организации, експерти и медии обсъдиха резултатите от проучването. Сред участниците бяха омбудсманът на Република България Велислава Делчева, министърът на правосъдието Георги Георгиев, заместник-министрите Наталия Михалевска и Иван Кръстев, както и представители на Държавната агенция за закрила на детето.
„Като общество трябва да формираме нулева толерантност към насилието и тормоза и да не го приемаме като нормално или неизбежно“, подчерта Велислава Делчева. „Децата разчитат на възрастните, институциите и обществото да ги защитят в тежките моменти.“
Министър Георгиев увери, че държавата е ангажирана с подготовката на адекватна законодателна рамка за детското правосъдие и подчерта важността на експертния дебат с всички институции и неправителствени организации.
Заместник-министър Кръстев коментира, че прехвърлянето на отговорност към децата е тревожен социален феномен. „Малцинствата са по-склонни да бъдат жертва, а не извършители, и това е стереотип, с който обществото трябва да се бори. Ако не са виновни децата, са виновни родителите. Когато родителите имат нужда от подкрепа, обществото трябва да е там“, заяви той.
Според Мариета Гечева, директор програма „Закрила на деца“ във фондация „Лъчезар Цоцорков“, резултатите показват нуждата от незабавен обществен разговор, който да обединява усилията на институциите и обществото за конкретни решения. „Още първата част на проучването показа, че 75% от българите определят насилието над деца като един от най-важните проблеми у нас, а 58% смятат, че това създава несигурна среда за всички деца.“
Проучването регистрира и положителни тенденции – 61% от българите са против физическото наказание на децата, а 66% предпочитат разговор и разясняване пред наказания. Значителен дял подкрепя комплексни мерки за противодействие на насилието, включващи работа с деца и родители, обучение на специалисти и подобрена институционална координация.
„Всеки учител трябва да бъде подготвен да разговаря с децата и семействата, без да чака ресурсен учител или специалист“, посочи заместник-министър Михалевска. По думите ѝ, агресията е следствие на проблеми и модели на несправедливост и пренебрежение.
Ивайла Касърова от Държавната агенция за закрила на детето отбеляза, че системите – социална, образователна и здравна – трябва да работят синхронно, за да получат децата и семействата адекватна помощ.
Психологът Цветомир Стефанов посочи, че прекомерното време пред екраните променя взаимоотношенията и личностното развитие на децата, а Антоанета Матеева акцентира върху необходимостта специалистите да разпознават ранните сигнали на насилие и да работят както с жертви, така и с извършители.
Екатерина Велева от фондация „П.У.Л.С.“ подчерта нуждата от единен регистър за случаите на насилие, за да се знае реалната картина.
Обобщавайки събитието, Мариета Гечева заяви, че бъдещето на децата изисква споделена отговорност, силна координация между институциите и целенасочени политики, които поставят добруването на детето в центъра, като същевременно зачитат системата от възрастни около него.




