Ролите на мъжа и жената в историята
Исторически погледнато, в много общества, включително и България, мъжете и жените са имали традиционни роли, които са били отразени в социалните и културните норми. Обикновено мъжете са се асоциирали с ролята на основния прехранител и защитник на семейството, докато жените са били свързвани с ролята на грижовниците за децата.
Тези роли са били поддържани, чрез социални очаквания и стереотипи, които влияят и до днес върху поведението и изборите на отделните хора. Тоест една полярност на енергиите, която е вършила работа за тогавашния мотив за преживяване.
В 21 век, в доста от обществата, самата мотивация за живот е с различен прочит и усещане. Не толкова в преживяване, а с мотивация към по-високо задоволяване на потребностите в тяхното разнообразие. В днешно време, оптималната пълнота за живот, за един човек е самостоятелността. Което означава, че той трябва да съчетава и двете роли, ако приемем, че мъжкото и женското са в синергията – „ин и ян“ . И това гарантира автономността.
Ако приемем, че рационалното е свързано с управлението на финансите, карането на автомобил и изчисляването на приходите в бита, като мъжка енергия, то една жена без тези качества би била напълно безпомощна и в капана на зависимостта. Ако приемем, че женската роля, например е в топлотата, грижата и приготвянето на храната, то един мъж без тези умения също би бил в позицията на липса. Такива личности, които избират и днес полярността на мъжкото или женското в смисъла на ригидната роля, влизат доста често в токсични отношения или в търговско-разменни договорености. И то по принуда, с цел набавяне на липсващи умения. Като доста често бъдещето на такива взаимоотношения е в зависимост.
Сингълствувателствуването
Ерата на сингълите е социален феномен, който се характеризира с увеличаване на броя на хората, които избират да живеят самостоятелно и да останат незаети в романтични отношения за продължителен период от време. Аз го назовавам с термина „Платонична заетост“.
Нещо което и в България се наблюдава, като избор от доста голяма група хора. Като не винаги е съзнателен избор, разбира се. Има тенденция сингъл-избора да е защитен механизъм, охраняващ Аз-а (вътрешната себеоценка), психиката, като една бариера. Ако в миналото един човек е бил наранен, или е виждал двойкови неволи по принуда, напълно логично той би направил противоположния избор, за да се предпази. Също така ако сингълството се приеме като период, то този период би бил напълно здравословен. Но дълготрайното „единочество“ не е природно обусловено. Хората сме социални в своето преживяване, в живота. За това в някои текстове в сферата на криминалната психология се споменава парафразирано, че „Изолацията ражда най-големите чудовища сред хората.“ Тоест самотата не влияе добре на личността. Човекът е СЪздаден, за да взаимоДЕЙСТВА. Не случайно има медицински доказателства за това, че удовлетворяващите двойкови отношения, удължават живота на човек с 5 до 10 години. Щастието е придружено чувство.
Изборът на уединенците, съзнателен или не, носи риск от капани. Например украсяването на независимостта с връзкофобно поведение. Тогава когато човек бяга от дуалността във връзката, несъзнавано.
Война за любов
Съществува вярване, че трябва да се завоюва доброто отношение, емоцията, чувството, като отстреляно животно, което да се окачи над камината за Его – гордост на единицата.
В някои страни на изток, в които държави е имало война и на базата на това, сега мъжете са по-малко, като брой от жените, именно този модел се наблюдава доста натрапчиво. Именно за да се „пребори“ конкуренцията, на мъжете се гледа като на „елен в зона на обстрелване“. Като за това се прилагат различни манипулативни техники. Но заради кроскултуралните различия, тези техники не са приложими навсякъде по света.
За съжаление този модел на битката се пренася не само в личните взаимоотношения, а и в социума, около човека.
Как да спечелим врага си за нашата кауза?
Конфликтът е нормална част от човешките взаимоотношения. Макар, че доста хора в двойка смятат, че връзките трябва да са безконфликтни, което няма как да е така. Чрез конфликта, връзката и персонажите в нея се развиват. Въпросът е „Как се преминава неразбирателството?“.
Има няколко основни подхода и стратегии, които се използват за отработването на конфликтите:
Ефективна комуникация – Дори и при радикален конфликт, ако съществува възможността за разговор, то 50% от позитивния резултат е на лице.
Емоционална компетентност: Развитието на емоционалната интелигентност, която включва осъзнаване на собствените емоции и умение да се разбират и управляват емоциите на другите, може да помогне в отработването на конфликти. Способността да се изразяват емоциите конструктивно и да се разбират чувствата на другите, може да спомогне за постигане на по-добро разбирателство и сътрудничество.
Поискване на подкрепа: Възможността за търсене на подкрепа от трета страна, като медиатор или психолог, може да бъде полезна при отработване на сложни и затруднителни конфликти. Външната перспектива и неутралността на третата страна, могат да помогнат в установяването на справедливи и устойчиви решения. Но не в ролята на „доброжелател“ с лични интереси.
Умението за справяне с конфликти, далеч не е генетично обусловено. Човек се учи 
на това. А именно „Как да вдъхновим отсрещния човек да съпреживее нашето щастие, което да зареди и него самия?“
Дори войнолюбеца, враждебния човек или престъпника, който е нарушил закона на държавата има нужда от подход с топлота. Именно за това има много изследвания в които се споделя, че патологията, токсичното поведение на един човек е функция на преживяната патология в порастването на същия този човек. Чрез агресия към „военно действащия“, ние бихме му дали още повече от това което той е получил в миналото си, от живота.
И доста често се застива в тази позиция, например при залавяне на престъпник според закона. На агресията се отвръща с агресия и се преминава в непрекъснато отдаване и връщане. Както хората, които се удрят един друг безкрайно. Което на практика не води до нищо градивно за общото благо.
И тук идва един по – различен подход. С разбиране, с използването на повече умения за справяне с проблемната ситуация. За да се прекъсне тази верига на ответна реакция.
„Модела на двубоя“ в който хората се виждат като противници не е модел на същинското израстване на личностите. Обратно, виждането на това, че ние и човека срещу нас сме едно цяло е това което може да ни изведе крачки напред. В усъвършенстването ни с еволюционен преход от конфронтация към интеграция. Оттласквайки се от първосигналната реакция в отговор на изпратеното действие към нас, с анализиране на ситуацията отстрани и действие с разбиране по един справедлив начин и за двете страни. Това е един подход извън личното Его в групата, извън монетизираната мотивация и с емпатия към хората срещу нас.
Може би много войни биха били ненужни ако се приложи този подход.
автор: Атанас Нанковв
