Ответна Любов. Посвещаването
Във време, в което технологията завладява все повече части от ежедневието на човека, прагматичният подход, подходът на алгоритъма, често се прилага като инструмент за справяне дори в личните взаимоотношения. И това е напълно разбираемо.
В конвенционалното образование нещата се случват по план, с определени калъп-нормативи, които се гонят. Следва се предимно подхода в стил „рационално наизустяване на преработен, учебен материал“. Като по-често проблематичният уж е учащият на чина, а не този пред черната дъска. Това се доказва от статистиката, която красноречиво говори: по-голям е процентът на ученици, които посещават или са поканени да посетят „школния психолог“, и доста по-малък е този на ръководители, които могат да се призоват там за разговор. И това не е случайно. Именно защото случването се възприема като „едностранчиво наливане на знания“, а не като дуален процес на взаимност.
В този смисъл се усеща, че, когато новото влиза през прага, то бива „подкастряно“ с аналогова гледна точка. В това, разбира се, няма нищо лошо, но само ако събитието е в здравословен план. Като една многовековна държава с традиционно общество, в която миксирането на модернистичното и архаичното е нещо нормално. Но не винаги се получава по оптимален и справедлив начин за времето тук и сега.
Ето защо е необходима нова трансформация чрез учене и чрез развиването на ресурсна сензитивност (когнитивен потенциал). Като промяната идва в „аз форма“ заедно с личната отговорност, с въпроса „Какво аз мога да направя за себе си сега?“, преминавайки през усмивката на другия човек, зачитайки различията, достига към резултат за общото благо.
Личният ни успех в ситуация на трудност
В днешно време станаха много популярни материалите, книгите и видеата, свързани с травматичните преживявания от живота на човека. Материали, които споделят как фокусът е в травмата, събитието, което не ни дава „криле“. За съжаление не толкова често се дава толеранс към другата гледна точка. А именно, че травмата не е всъщност събитието в нашия живот, а нашето преживяване спрямо определената ситуация. Защото „доброто“ или „злото“ е нещо различно за всеки човек. Тук ще споделя един пример, за да достигне по-ясно важността от автономната отговорност на личността в ситуациите в нашият живот:
Нека си представим една ситуация на предизвикателство с двама отделни участници. В ситуация на кражба на фотоапарат. Реакцията на единия вероятно би била на ужас от загубата. Вторият участник в същата ситуация би я приел в посока на изобилие. От това, че не се е срещнал директно с крадците, неговото физическо здраве е добро и има възможност да си закупи още по-добра камера. Като тази ситуация е напълно приложима като пример и в реалния живот. А именно за хората, които виждат „чашата наполовина пълна“ и това естествено се отразява на целия им кръгозор.
Едно такова излизане от трудна ситуация би ни дало изключителен заряд с гордост от преживяното и смелост да се върви само напред. Няма нужда да се замитат трудностите „под килима“, те са част от нас. И единственото, което има значение, е какво градивно е могъл човек да сътвори, преживявайки трансформацията си чрез сложността на изникналата ситуация. Неслучайно едни от най-успешните хора в света споделят трудностите в живота си не като спънка, а като повод за гордост и трамплин за успех. Това е животворящият поглед към трудностите в живота. Това е подход с любов, позитивизъм и лична отговорност. Кризисните моменти в нашия живот могат да се трансформират и могат да са повод за растеж и гордост.
Любов от пръв поглед няма
Филмовият подход към темата за влюбването е много идеалистично-розов. В реалния живот нещата не са съвсем телевизионни. С изключение на инфантилно-драматичните персонажи, разбира се.
В реалността „магическата пръчка“ е хормоналният коктейл, изливан в тялото на влюбващия се човек. Но далеч това не е любов. Любовта изисква време за опознаване и готовност човек да поеме отговорност. Неслучайно има всеизвестни пет етапа на влюбване, обяснени в психологията. Като в началото се споменава завладяването от привличането, от чара на партньора, от допамина. След това се преминава към заземяване в реалността, в дуалността на разбирането за черното и бялото и се излиза накрая в една хармонична любов. В този смисъл има любов от първа осъзнатост. С ясното разбиране, че за „плуването в дълбокото“ е необходимо време, нови умения и добра „екипировка“. А от своя страна нивото на позитивните хормони в „дълбоката споделеност“ са най-сладки. Разбира се, това е труден път и затова около нас има разнообразие на „допаминови и окситоцинови двойки“. В което няма нищо лошо, зависи на кое „ниво“ от своето свързване са и дали са „етапно – ригидни“.
Необходимостта от посвещаване в енергията на любовта
Много хора си мислят, че любовта идва мигновено, някак ние се раждаме с готовите умения да се каним на взаимност. Това обаче на практика не е точно така. Ние имаме способността от различни заложби и умения, но възможностите за тяхното развитие е в нашето желание да се учим.
Като започнем с опознаване на модела, в който сме отраснали, и преминем през желаната лична работа за формиране на опитност с цел за постигане на автономна цялост. След това продължим в търсене на други „пълни“ хора, хора в енергията на здравия Аз образ. Това е като една ложа, в която трябва да бъдеш поканен от хора на същото ниво на зрялост, за да можеш да твориш с други съ-просветени личности, вашето общо бъдеще. Тази гледна точка е част от интегративния подход за създаване на каквото и да е взаимодействие в каквато и да е сфера на заетост. Дори в работния процес хората имат нужда да са инструментално-многолики с все повече умения, които да им служат още по-удовлетворяващо.
Дуенде на Любовта
„Дуенде (duende)“ в превод от испански на български, дословно означава „да притежаваш душа“. В областта на изкуството „дуенде“ се свързва със спонтанност, автентичност и присъствие в момента на творческия процес. Той може да се разглежда като сила, която прониква в изпълнението и му придава изключително емоционален заряд. Такъв вид вдъхновение може да превъзхожда логическото и контролираното мислене и да създава произведения, които предизвикват силни емоции и вълнения у публиката.
От психологическа гледна точка „дуенде“ може да се разглежда като състояние на вътрешно преживяване, където се постига хармония между субекта и творчеството или между две сродни души. Именно то води до усещане за изключителност и пълнота (както аз го наричам „Двойково дуенде“).
Двойковото дуенде има способността да стимулира хората да преследват постижения и да превъзхождат себе си. Любовта има способността да ни подпомага при справянето с жизнените предизвикателства и стресовите ситуации, точно като дуенде. Изследванията показват, че подкрепата и емоционалната свързаност, които идват с любовта, могат да ни помогнат да се справим по-добре със стреса, да регулираме емоциите си и да изграждаме по-здрави психически ресурси.
Творете с любов и се обичайте, защото фундамента на живота е любовта!
Автор: Атанас Нанков
Още от автора https://vipmedia.bg/atanas-nankov/
