Заповядайте до 13 септември /сряда/ в пространството на галерия „Аросита“
/ул. Врабча 12,Б/.
проект на Желко Терзиев
02.09 – 13.09 септември
Откриване: 01.09, 18:00 ч.
На пръв поглед съдържанието на проектите на Желко Терзиев наподобява причудлив набор от визуални послания заети от ежедневната информационна лавина от образи. В нея необозримото количество на фрагментарни късове от реалността все повече отлага усилието за осмисляне на тяхното качество. Аналитичното наблюдение на Терзиев върху възприятията на съвременния човек може да бъде асоциирано с изследователския фокус на Джовани Сартори. Той описва необратимата метаморфоза в човешката природа назована от него Homo Videns, в резултат на която, в съвременните общества, хората се трансформират от същества, характеризиращи се с рационално мислене, в индивиди, при които образът измества вербалната комуникация, а зрителната сетивност доминира над способността за логическа оценка.
Посланието не е в медията II, 2000
маслена боя в/у платно 23 бр.,13 x 9 см. и 9 х 9 см.
Изборът на заглавие „Посланието не е в медията“ не улеснява търсенето на ясен наратив сред картините и обектите в изложбата. Защото тя представя „обществото на спектакъла“ формулирано от Ги Дебор като място, в което образите, откъснати от всеки аспект на живота, се сливат в общ поток и неговото единството вече не може да бъде възстановено. Така визуалния свят на Терзиев нараства едновременно във всички посоки без йерархии и исторически зависимости като една постмодерна археология от артефакти, в която речта и образите влизат в директен сблъсък. Художникът коментира мястото и ролята на езика в съвременния познавателен процес като подменя текстовете към комикса за най-богатия измислен герой чичо Скруч и патока Доналд с откъси от „Есета“ на Хосе Ортега и Гасет. Несъвместимостта между думи и изображения задава въпроса каква е тяхната функция, след като те престанат да бъдат инструмент за обмен на идеи и смисъл в общества, в които човешката реализация вече не се отъждествява с това, което човек е, а с това, което притежава. Загубата на дълбочина и качество на зрелищния език, несъзнателното живеене в съзерцаване на „доминиращите образи на потребността“ създава порочен кръг от изолация и отчуждение, а общностното тяло се разпада. Неговият фундамент, подобно на преминало през реставрация археологическо откритие, е представен в изложбата под формата на човешки стъпала, които носят следите от различни културни пластове на безвъзвратно изчезнали епохи.
Ирина Баткова
Желко Терзиев завършва бакалавърска степен по живопис в Националната художествена академия през 2001 г., в класовете на Божидар Бояджиев и Андрей Даниел, а през 2005 г. – Магистърска степен в класа по Нови медии на Петер Коглер в Академията за изобразително изкуство, Виена.
Има самостоятелни изложби в галерия Ирида, галерия Пистолет, клуб Осмата топка, галерия Плюс 359 и галерия Харта.
Участвал е в изложби в Project Donau, Карлсруе; в галерия Академия, галерия Райко Алексиев/СГХГ, София, nbsp Gallery, Париж, фестивала на австрийския филм Diagonale, Виена, XI Bienial of Young Artists from Europe and Mediterranean, Атина.
През 2008 г. е номиниран за наградата Gaudenz B. Ruf Award.
