В живота на всеки от нас настъпват моменти, които се характеризират с динамично и мигновено проявление, подобно на явление, което се издига от неизвестността и нарушава установените от нас психологически схеми. И какво по-хубаво от това? Именно защото разрушеното прави място на новото да бъде съградено, по още по – добър начин. Ако едно дете построи къща от съставни части на конструктор, след това го разруши, то съграждането, следващия път ще бъде надградено.
Развиващите се кризи в полето на човека са неизбежен компонент от неговото личностно развитие. Тези кризи могат да се явяват под разнообразни облици, включително психологически, физически, финансови или свързани с конкретни ситуации от бита. Това, което ги обединява, е тяхната способност да се появяват изненадващо или да се задълбочат постепенно, изисквайки от човека бързи и компетентни реакции. Като никак не е задължително да се приемат като нещо апокалиптично. Защото една ситуация сама по себе си е просто случване, човешката психика я „украсява“ според вътрешния си свят и осъзнатост. Най-ярката криза е „кризата на раждането“, всеки е минал през тази криза, по пътя към новото. От зоната на комфорт към новото и различното.
Когато става дума за психологическа криза, тя често е резултат от вътрешни конфликти, които изпъкват на повърхността и налагат необходимостта от преразглеждане на собствените ценности и приоритети. Този процес може да бъде възприет като възможност за личен растеж и развитие, където човекът може да научи как да се справя по-ефективно със своите емоционални и когнитивни предизвикателства. И за това има множество световни факти. Например по време на пандемичната обстановка, имаше хора които избраха да са в подем, с новите бизнеси, с трансформацията която те сами си наложиха. И помогнаха на хората които са по-ригидни в такава, несигурна ситуация.
Изследванията сочат, че една социо-криза или една персонална криза, е в пъти по-лесно преодолима, когато има подкрепа от двойковите или семейни взаимоотношения. Тоест ако един човек загуби своята работа или физически не се почувства добре, то той по-бързо би се възстановил, когато е в полето на дуалната подкрепа. Което на базово ниво се обяснява с това, че природно обусловено ние, хората сме социални личности. И животът ни зависи от това.
Щастието е невъзможно без криза
Съществува мистично вярване, че единият партньор, трябва да довършва мисълта на човека до него, да отгатва настроението му. Но на практика това няма как да е винаги така. Този „захаросано – розов подход“, е инфантилен. Децата са тези, които фантазират по този начин, в смисъла на „всичко е прекрасно“. А ако това не се получи, то се преминава към друг субект.
И всичко това се случва, заради бягството от „кризата“. А на практика това няма как да се случи. Няма двойкова утопия. За това пък има партньорска динамика на развитие на взаимоотношенията. Път в който няма как да няма предизвикателство, в отношенията между двамата. И тук въпроса, който си струва да бъде обсъждан не е „Как да намеря любов без конфликти“, а „Как заедно да се справим с различията, които ни очакват?“ , а те ще се появят.
Даже е необходим етап. Именно защото колкото повече трудности, двамата във една връзка са преодолели, толкова двойковото свързващо е по-силно. Това е цял различен подход, нова, житейска, гледна точка. Аз я свързвам с „коефициент на екзистенциален капацитет“. Този термин отразява, как човек гледа на личното си случване, съобразявайки се с другите хора до него, с устрем към творчески цели. Които лични цели удовлетворяват потребностите в общото им свързване.
Сценарии за Успех няма
Съществуват множество обучения, уъркшопове, статии със заглавия като „10-те тайни за успешна любов“, „5 начина за достигане до мечтания партньор“, „50 дни до успеха“. Оказва се обаче че взаимоотношенията не са задачи, които могат да следват даден алгоритъм. Дори един съвет, пренесен от хора в една държава, рекламиран, като „тайната съставка“, може въобще да не работи за хората в друга държава. Именно заради особеностите на кроскултурални различния. Сценарии за успех в любовта няма. Има обаче на една линия, която винаги гарантира спокойствие – автентична асертивност. Именно умението да споделим себе си наИСТИНА.
Щастието е придружено чувство
Много са малко дейностите, които ние правим сами. И това е обусловено изначално. Хората не се „мултиплицираме“ сами. Също така, природно сме „социални индивиди“. Нуждаем се от хора до нас. Изолацията не е присъща за човека. В този смисъл щастието не е сам идеал.
Двойковите Взаимоотношения: Изграждане на Дуални Възможности
За да се постигне устойчивост и психическо благополучие в развитието на човешката личност е необходим специфичен преход. Процес на растеж към опознаването на себе си, правилата от социума и наследените норми на поведение в един здрав Аз образ.
В житейската динамика на
„Аз съм в цялото“ > „Аз излизам от цялото“ > „След това аз обогатявам с нещо мое, ново, общото цяло.“
И за целия този път на търсене, на съграждане, на предизвикателства, поне няколко пъти по-градивно би станало с подкрепата на половинка до човека. Без тя да е наистина ПОЛОВИНка.
Като цяло, каквато и криза да има човек в живота, ако е придружен с енергията на любовта, нещата стоят иначе. В природата ни е да сме заобиколни с любов.
В този смисъл:
-А ти вървиш ли срещу природата си?
Автор Атанас Нанков
