Подводна гора на хиляди години, истории за гмуркане в ледените води на Южния океан край Антарктида и куп професори с водолазна екипировка – може да ви звучи като добро начало за научнопопулярен филм, но за екипа на Софийски университет се оказва просто част от водолазното събитие “Под водата с университетски подводен клуб Южен залив”. Гмурканията са част от честванията по повод 60-годишнината от създаването на Геолого – географски факултет и 60-годишнината от създаването на Биологически факултет на СУ “Св. Климент Охридски”.
Специален участник в събитието беше Декана на Геолого – географски факултет, проф. д-р Климент Найденов. Той лично се екипира с леководолазна техника и направи обиколка в подводния свят на Черно море. Заедно с него се гмуркаха доц. д-р Любомир Кендеров (БФ-СУ), доц. д-р Весела Евтимова (ИБЕИ-БАН), доц. д-р Михаил Илиев (БФ-ГГФ), гл. ас. д-р Ралица Събева (ГГФ-СУ), гл. ас. д-р Стефан Велев (ГГФ-СУ), гл. ас. д-р Даниел Тодоров (БФ-ГГФ), д-р Деница Апостолова (ГГФ-СУ) и д-р Николай Янев (СУ).
Изследователите от университетския клуб работят по научен проект, целящ да разкрие тайните на една от малкото подводни гори, откривани в моретата. Огромни дървета от засега неизвестен вид блатен кипарис са расли преди милиони години между Созопол и о-в Свети Иван, докато повдигане на морското ниво не ги е покрило с морски седименти и така техните дънери се запазили фосилизирани до ден днешен. Събраните научни материали по време на събитието предстои да бъдат анализирани в чуждестранна лаборатория, като една от целите е да се определи какви точно дървета са формирали древната гора.
Университетски подводен клуб “Южен залив” е създаден с подкрепата на Декана на Биологически факултет, проф. д-р Стоян Шишков и Декана на Геолого – географски факултет, проф. д-р Климент Найденов през 2021 година. Основна цел на клуба е да покаже, че леководолазното дело е изключително важен инструмент за осъществяване на изследвания в областта на природните науки и науките за Земята.
От самото създаване на клуба, членовете му работят и по създаване на национални стандарти за леководолазна работа в Антарктика. Партнирайки си с испанските антарктически леководолази, българските изследователи адаптират протоколите за спускания в ледените води на Южния океан. Температурите на водата там са близки до точката на замръзване, но при добра екипировка, студът не е фактор, ограничаващ геоложките или биологични изследвания. Трудностите се дължат на внезапните срутвания на големи ледени маси, които бързо покриват акваторията над гмурналите се изследователи, както и наличието на опасни хищници – косатки и леопардови тюлени. Създаването на правила за гмуркане в тези опасни води ще дадат възможности за развитие на много области на науката.
